Проза

Какво по дяволите

04 Юли 2011, 11:58 (последна корекция: 30 Юли 2012, 9:46)

                                                      30

-Татко, какво й е? Постоянно крещи от болка. Помогни й!
- Казах ти, от три дена правя каквото мога. Не мисля, че помага.
- Какво?
- Няма смисъл. Не виждам защо да я мъчим повече.
- Какво искаш да кажеш?
- Просто трябва да я приспим.
- Моля?!
- Искаш да продължава така ли? Чуй я само как вие от болка. Сигурно е ужасно болезнено за нея.
- И искаш да я убиеш? Нали в България евтаназията е забранена...докога ще си позволяваш подобни неща?
- Тук използваме други термини...няма да я "убивам". Забранена е, но аз нямам друг избор...в повечето случаи...
- Не мога да повярвам! Какво й е?
- Има състресение на мозъка, освен всичко друго, сине. Няма как да я излекувам.
- Ще измислим нещо!
- Няма начин, Ийън. Съжалявам. Казах ти още в началото.
- Остави ме да се сбогувам с нея.
- Значи си съгласен?
- Сам каза, да не я мъчим. Това е по-доброто за нея, нали?
- Страхувам се, че да, сине.
- Но тя.. няма да я боли нали?
- Успокой се, не плачи. Няма да я боли, обещавам!
- И-и-и.. наистина е по-добре за нея?
- Да, синко. В момента се мъчи адски много. Мисля, че има тумор на мозъка.
- Аз я обичам...
- Знам..
- Много я обичам...

                                                       31