Проза

Какво по дяволите

03 Юли 2011, 12:31 (последна корекция: 30 Юли 2012, 9:32)

20

- Ния! Ния, събуди се! Добре ли си! За Бога, щеше да се убиеш!
- Моля?
- Пак не помниш, ясно. Хвърли се от един покрив. Добре, че падна на трева. Как се чувстваш?
- Чу ли какви ги наговори онази жена? Аз трябва да съм наистина побъркана. Нищо не помня.
- Не си, просто... не знам.
- Баба ми е искала да ме прати в лудница. Аз си мислех, че дъртата ме обича.
- Взех адреса. Ще отидем да разберем какво се е случило.
- Ийън, не искам да разбирам нищо повече.
-Стига, Ния.
- Не!
-Добре, обещавам ти, че след баба ти,няма да ходим никъде и ще те заведа, където кажеш. Ок?
- Ок. Покрив,а?
- Да, беше леко зловещо.
- Ужас.
- Знаеш ли, май тези рани не са от баща ми?
- Изгореното явно е от подпалването на къщата.
- Не то. Синините ти.
- Баща ти?
- Мислех, че той те е бил?
- Не помня.
- А помниш ли да си пробвала да се самоубиеш?
- Май един път се е случвало.
- О, Боже! Моля те, никога повече! - прегръща ме.
- Никога!
Оставаме дълго време в колата му и явно отново не се чувствам добре. Излизам да се разтъпча и не знам какво ме прихаваща.
- Ния! Къде отиваш? Спри да бягаш!
- Искам..искам...искам!
- Спри се. Тече ти кръв от носа. Престани, ела тук.Ния! Какво ще правиш с това желязо? Ния?...