Импресии

Роботите (a.k.a хората, които ни ядосват, много ни харесват и се обаждат "утре")

20 Февруари 2011, 17:57 (последна корекция: 23 Януари 2012, 17:55)

Понякога си мисля, че някои хора са около мен само за да ме побъркват. Даже не само около мен, а изобщо съществуват, за да ме изнервят и натъжават с всичко, което правят и не правят. Искам понякога толкова много неща да кажа на определен човек, но просто нямам тази възможност. Защото той е прекалено зает да ме ядосва, за да обърне внимание, че искам да му кажа колко много искам да съм с него. Това не е традиционното изнервяне. Тези хора , за които говоря в момента, имат по-особено разбиране, за това как да изкарат някого от релси. Един от тях например яде, за да ме дразни; смее се, за да ме дразни; гледа ме, за да ме дразни; говори с всякакви хора и неща, за да ме дразни. Той ходи на работа, за да ме дразни; не ходи на работа, за да ме дразни; обажда ми се и забравя да ми се обади поради същата причина. Знам, че прави всички тези неща точно с тази цел. Хубавото е, че мога да не го виждам и така да не обръщам внимание на желанието му да ме влудява. За кратко. Ама и тогава успява да ме дразни.
Аз и на себе си се дразня. Аз съм човекът, който най-много ме ядосва. Лошото е, че от себе си не мога да се оттърва. Няма как да не излизам със себе си всеки ден, да не се слушам какво говоря, да не гледам какво правя. И много се ядосвам на себе си и ми писва от мен, но няма как. Това е лошото.
Всякакви хора има - някои пък лъжат много. На дребно, за да им излезе по-евтино. Е, по-късно си патят, ама няма как. Животът е такъв. И те са такива. Те не са интересни - всеки лъже. По-интригуващи са другите. Аз дори си мисля, че всички те са роботи. И стоят изключени почти постоянно. Но, когато ги срещна, се включват автоматично и се активира програмата им за ядосване. И после, когато си свършат работата, се изключват. Пестят електричество.
Сигурна съм, че индивидът, когото споменах по-рано също не прави нищо, когато не съм около него. Тогава не е включен, просто не работи. Явно заради това дори няма смисъл да се опитвам да му обясня каквото и да било. При рестарта и включването наново, тези роботи забравят каквото са "записали" по-рано. Някак се изтрива информацията. Това обяснява защо няколко пъти аз казвам, че искам внимание, а роботът се усмихва, ала на другия ден - нищо. И скоро пак говори същите неща, понеже само тях има в наличност. Записани са на диска му, а явно за нови няма и място. Много наивно от моя страна, но аз се опитвам да му докажа нещо(?!). Много е трудно, вярвайте ми. Казваш му: "Кога ще излезем?", той ти овръща:" Утре ще ти се обадя." Казваш: " Искам да те видя!", той ти отговаря "Утре ще ти се обадя." Разделяш се с него, с надежата поне да те прегърне, да ти каже нещо мило, след като цяла вечер нищо не ти е казал, а той отвръща: " Утре ще ти се обадя.". Решаваш най-накрая, въпреки всичко, да му кажеш: "Обичам те!" и какво получаваш в замяна? Да, познатото: " Утре ще ти се обадя." Накрая си разочарован не толкова от репликата, колкото от това, че утре все не идва. Все още. За напред, ако някой ви каже нещо подобно, да знаете, че нещо не е в ред. Особено, ако го повтори повече от един път. Други подобни реплики на роботите са: "Много ми харесваш." , "От всички обожателки само на теб се обадих", "Само за теб ми пука." , "Харесва ми, когато си около мен.", " Искам да съм само с теб.". За да ги разпознавате, помнете,че те имат режим да оставят хората около себе си, да стават и да отиват другаде. Явно всички модели са така конструирани. За да си направите добро, когато намерите такъв, потърсете къде е бутонът " Turn off ", натиснете го и ми кажете къде се намира.
На мен не ми е приятно, да се привързвам към роботи, облечени като хора, които имат записани заучени реплики и се самоизключват, когато им скимне. Кухи са отвътре, нямат сърца. Не могат да те прегърнат, защото не са конструирани така, че да движат ръцете си по съответния начин. Имат само един друг режим, който е...малко по-интимен и движи ръцете им малко по-различно. Всичко защото "Няма как да ти обърнат внимание в момента", "Криза е", не са научени или...просто срокът им на годност изтича.
Скоро вероятно пак ще се наложи да погледна модела на познатия ми робот и ще се чудя има ли гаранционна карта.Мога ли някъде да го върна? А той ще ме ядосва отново. И всичко ще се повтаря. Ще чакам да се обади утре. А утре също не идва, за да ме дразни....
Живеем във време на развитие и машини. Браво, създадохме всичко: коли, телефони, компютри, тостери, касетофони, телевизори... и хора! А любов не може ли също сами да си създадем?
Вапцаров в едно свое стихотворение за човека на новото време бе споменал, че един "субект" го затворили, попаднал на хора и станал "човек". Страх ме е да мисля в какво се превръща един субект в днешното "ново време" сред всички тези машини...

P.S. Всяка прилика с реални лица и събития не е случайна!
[to be continued]

Рейтинг: * * * * * (общо 5 гласа)