Импресии

Пътеписи от Болезнено Съчувствие до Потенциална Любов и oбратно

25 Март 2018, 13:27 (последна корекция: 27 Март 2018, 17:20)

Здравей,
Минаха 5 дни (днес е петият), откакто се видяхме последно. По-конкретно - днес е четвъртият ден, през който някак доста настоятелно ме изолираш от живота си. Не знам защо, макар да имам теория. Вероятно по моя вина, но ти така и не ми даде възможност да ти обясня.
Какво правиш тези дни? Как се чувстваш, с кого излизаш? Днес е първият ти работен ден – умирам от желание да ти се обадя по-късно и да ми кажеш как е минало. Дали ти е било трудно, дали колегите ти отново са те ядосвали? Дали все пак някой се е съобразил със състоянието ти? Уви, няма да посмея да го направя – не мога да ти се обадя, а ти вероятно няма и да ми вдигнеш.
Не е истина просто колко един човек, за когото не си и подозирал, може да означава за теб.
Не съм спирала да мисля за теб от първия път, в който ти писах след случилото се. Не спирах да се питам как си, с какво мога да ти помогна, мога ли изобщо. Исках да бъда до теб, макар да не бяхме се виждали толкова време. Знаех, че е по-добре да не ти пиша, затова и не го правех. Трудно ти е, надали искаш хората да те занимават. Видех ли, че си онлайн оставах на линия с надеждата ти да го направиш. Усетих, че търсиш утеха и ми стана адски приятно, когато разбрах, че я намираш в мен. Поне отчасти.
Сега пак е така – не искам да ти досаждам, да ти се натрапвам. А ти май се опитваш да ми покажеш, че не искаш нищо от мен. Как това се промени за ден? Или съм била толкова спяпа, че досега не съм забелязала, че предпочиташ да не съм в живота ти?
Не спирам да мисля за теб обаче. Дори повече от преди. Снощи не можах да спя. Толкова ми липсва компанията, усмивката и начинът, по който говориш за любимте си неща, особено за бирата си. Липсва ми стоенето на пейка с теб. Дори на всички пейки.
Липсват ми съобщенията ти. Защо спря да пишеш? Защо не ми отговори дори?
Както ти казах, снощи наистина не заспах дълго време. Стана ми ужасно криво, че така се получиха нещата. Заболя ме от мисълта, че толкова искам да те видя, а няма как. Може би не трябва. Няма значение, де. Ти така или иначе не ме искаш около себе си.
Не е истина колко мислих и премислях как да постъпя, за да не те загубя по този нелеп начин, а накрая стана точно така. Дори по-зле. А не бях готова да те загубя... Дори сега не съм. Мога ли да променя нещо?
Бях на концерт в събота (когато ти писах тъпия есемес), който очаквах от много време. И беше наистина супер яко. А аз цяла вечер си гледах телефона. Бях сигурна, че няма да ми отговориш, но не спирах да се надявам. И така ми мина вечерта – повечето песни дори не ги слушах – чувах само музиката. Беше един безкраен саундтрак на липсата ти. Умът ми беше другаде.
Не съм сигурна дали си повярвах,че искам да бъда до теб, защото имаш нужда ти от подкрепа, или по-скоро аз имах нуждата да те опозная, да стана част от живота ти. Сякаш тези неща вече нямат значение. А аз май винаги съм имала нещо към теб, сега просто се доблжих достатъчно, за да мога да го почувствам със сърцето си. И исках да го потисна, защото не е най-удобният момент да отнемам от времето и емоциите ти. Не си мисли, че не осъзнавам през какво минаваш.
Нямам реална представа като какъв те искам, но знам със сигурност, че искам да си в живота ми. Искам да разчиташ на мен за всичко – просто това! Много ли е наистина?
Толкова ми се свива сърцето при мисълта, че всичко се обърка и то по моя вина, че на моменти чак не мога да дишам. Аз често изпадам в подобни ситуации, но сега е друго. Сега сякаш аз те отблъснах, а това беше единственото нещо, което нямах право да правя.
Надявам се един ден да мога да ти кажа всички тези неща и те да имат поне някаква минимална стойност за теб. Наистина значиш много за мен. Плашещо е дори колко много, ужасно много искам да променя тъпата ситуация, до която ни докарах. Или сме били винаги на този бряг?
На моменти се опитвам да убедя сама себе си, че така е по-добре и за двама ни и трябва просто да приема нещата. Засега не работи. За теб може би наистина е по-добре, но почвам да се страхувам, че за мен е точно обратното.
Пази се и не се предавай! Първите дни на работа ще ти е трудно, но после ще свикнеш. Аз съм винаги тук, за теб...
P.S Прегръщам те! Липсваш ми!
22.07.2013г.

2

Рейтинг: oще няма оценки