Импресии

Лято е!

30 Юни 2014, 10:12 (последна корекция: 30 Юни 2014, 10:13)

Лятото сега започна. Не заради това, че чак сега се освободих от изпити и ще си почина. Не е и защото времето беше лошо до днес. Има много неща, които могат да бъдат причина. Всички те обаче се въртят около една проста истина. Лятото наистина започна сега.
За мен лятото винаги е начало на нещо красиво, на нещо хубаво. Може би защото съм родена този сезон. Може би защото обичам да гледам синьото небе, да се наслаждавам на малките облачета. Вероятно и защото не обичам мрачно време, не обичам дъжд. Лято е!
Но какво е лятото? Лятото трябва да бъде щастие. А къде е щастието за един човек, който не умее да го оценява, не знае как да го приеме? Няма такова нещо! Щастието е навсякъде, във всичко.
Къде беше превратната точка? Нямаше човек, който да ми честити рождения ден, без да добави към пожеланията си „ И бъди по-усмихната!”, „ Бъди по-щастлива!”. Всеки заслужава да се усмихва. Аз доста време си мислих, че просто не умея да се усмихвам. После почнах да пробутвам версията, че са ми отнели разрешителното за усмихване. Само че това време мина, срокът изтече и е време да се взема в ръце. Та аз съм на 22(вече!) години, а вместо да се радвам на живота и да купонясвам, аз се опитвам да угаждам на всички, да бъда навсякъде за всеки. Въпреки всичките си старания, аз не мога да обърна внимание на всеки, който това очаква. И в непрекъснатите опити аз просто пропускам точно онова и онези хора, които всъщност ме правят щастлива. Сякаш е крайно време това да спре.
Трябва и да започна да правя онова, което ми харесва, без да се притеснявам какво ще си помислят другите и дали биха разбрали поведението ми. Нали живеем за себе си в крайна сметка?!
Светът е като монета. Има две страни и е неправилно да се вглеждаме само в едната. Още повече да си внушаваме, че друга няма. Всяка монета е двустранна. Животът на всеки един от нас е хубав и лош в различни моменти. Често се повтарям, но ужасни неща стават всеки ден, за да си създаваме неприятности и сами.
Накъде отивам с всичко това? Отивам към много усмивки, по-малко мислене и огромен стремеж да започна да ЖИВЕЯ. И знам, че не съм само аз така, надявам се все повече хора да разберат къде точно е смисълът в това да се събуждат сутрин.
Благодарна съм на човека, който беше с мен последните дни. По един или друг начин той беше с мен на рождения ми ден, на именния ми ден. И не само – той беше това, което ме караше да се усмихвам по начин, по който отдавна не бях го правила САМО с присъствието си. Дори да беше за кратко, беше това, от което имах нужда точно в него момент. Няма по-хубав подарък!
Този човек толкова кристално ясно ми показа нещата, които не исках или не можах да видя толкова време, макар да бяха точно пред мен. Не е нужно хората да управляват настроенията ни. Да, често се получава така,защото сме социални. Но не бива това да е двигателят на деня, седмицата ни. Това е само едно ядро, около което се въртят още толкова много положителни и отрицателни емоции, които не си струва да бъдат пропуснати. Дали за да научим урок или за да заспим усмихнати. Винаги има смисъл и има какво да се случи точно тогава, когато си казваш „ Повече няма какво да ме изненада”. Винаги, винаги има!
Изненадваща е усмивката на лицето ти, породена от най-малкия жест, но от човек, който не си предполагал,че изобщо знае, че съществуваш. Едно обаждане в два сутринта, но придружено с „Не ми се спи, хванах телефона и ти се обадих”. Една прегръдка, една дума. Все от онези хора, които досега си смятал за „просто познати”. Защото те правят онова, което очакваш от уж „близките ти”, които все не са наоколо. Истината е винаги в онези хора, които те гледат в очите и ти казват какво мислят. Точно тези хора, които знаеш, че няма за какво да те лъжат.
В заключение: да, отношенията между хората играят огромна роля в целия този кръговрат на живота. Но далеч не са единственото нещо, което е ТАМ. Иронично е, че осъзнах всичко това именно с помощта на човек.
Какво съм пропускала досега? Трябва да се наслаждаваме на всички тези дребни нещица, без да се притесняваме, че след ден всичко ще приключи. Нека го приемем – всичко на този свят(а и той самият) има край. Вярно е, че хубавите неща свършват много по-бързо, но пък оставят след себе си много повече емоции, които доста дълго помним.
А и никой не е казал,че краят трябва да носи само отрицателни емоции. Все пак – краят на една прекрасно прекарана нощ е началото на един още по-прекрасен ден. Трябва да знаеш откъде точно да го погледнеш и как точно да станеш от леглото сутрин.
Никога не съжалявай, че си си изкарал хубаво, още повече, когато някой друг се е забавлявал с теб. Другото наистина е без значение – защо се е случило, защо е свършило, защо точно в този момент... Не! За всичко има причина, но не е най-важното да я знаем, да я научаваме точно на момента. Необходимо е да приемем,че я има – без въпроси, без притеснения, без уговорки.
....защото един шоколад ще е еднакво вкусен независимо дали го изяждаш на един или на два пъти. Той ще свърши така или иначе, сам избираш кога и как да го хапнеш. Удоволствието е много по-голямо обаче, когато му се насладиш на един път, без да мислиш за това, че утре няма да го има. Ще има друг. А и с чакането....може да се развали и дори да не си го прбвал накрая. Най-важно в крайна сметка е да му се насладиш напълно, а това се получава единствено в правилната компания!
Върви,вземи шоколада и го изяж! Толкова е просто, да!
Весело лято!