Лирика

Носталгия

17 Януари 2011, 13:15 (последна корекция: 21 Февруари 2011, 7:54)

Искам пак в дъжда за първи път да те прегърна.
Поне да можех дните с теб прекарани да върна.
Да ти кажа, онова което преди време не посмях,
да видиш всичко, дето да покажа не успях.
Да върна вечерта, с целувката ни първа и последна.
Веднъж поне в очите ти отново да погледна.
Не ще допусна същата ужасна грешка да направя.
Загубих те! Това кажи ми как да го поправя?
Какво се случи между нас, така и не разбрах.
Че искам да си ти до мен, обаче скоро осъзнах.
Уви, болезнено ме ти наказваш,
колко много закъсняла съм, като показваш.
Боли ме щом се сетя колко близки сме били.
Но ти забравил си това, нали?
Не помниш, в онази съдбоносна вечер, от дъжда, къде се скрихме.
Hе помниш, даже и за отношенията ни какво решихме.
Аз помня и гласът ти, и всичко дето ми разказа.
Усмивката ти - тя още първата ни среща го подсказа:
Ще бъдеш ти човека, който всичко в мен ще промени.
А мястото ти във сърцето ми - не ще го никой замени.
Погледна ме и без излишни думи просто ми намигна.
Да се разбирам с някой, тъй добре, единствено и само ти постигна.
Компанията ти за мен бе рая.
Така ще бъде, вярвам, и до края.
Зная че сега си сам, просто дай им шанс-
на момичето, момчето и на техния романс.
Тя беше наивна и малка,
а сега в очите му изглежда жалка.
Той искаше да я поопознае,
че още иска я, дали ще може да признае?
Макар във миналото си да си готов да ме оставиш,
на мойта воля няма да успееш да се противопоставиш:
аз думите за теб изречни не ще забравя-
сърцето чувствата подтиска, но никога не ги заравя.

Рейтинг: * * * * * (общо 8 гласа)